История на Арменската църква

 
Сведенията, отнасящи се до най-древния период от историята на Арменската църква са малочислени. Като основна причина за това е факта, че арменската писменост е създадена едва през 5 век. Историята от първите векове на съществуването на Арменската църква се предавала устно от поколение на поколение и чак през 5 век е записана в историографската и църковната литература.
  
Много исторически свидетелства (на арменски, сирийски, гръцки и латински език) потвърждават, че християнството идва по арменските земи чрез проповедите на светите апостоли Тадей и Вартоломей, които са явяват и основатели на Църквата в Армения.
  
Според Свещеното предание на Арменската църква след Възнесението на Спасителя един от Неговите ученици, апостол Тадей, отишъл в Едеса, където изцелил от проказа царя на Осроени Авгар, ръкоположил Адея в епископски сан и се отправил във Велика Армения, като проповядвал Словото Божие. Сред множеството негови последователи, които приели християнството, била и дъщерята на арменския цар Санатрук Сандухт. Заради своята християнска вяра, апостол Тадей заедно с царската дъщеря и други свои последователи, приели мъченическа смърт.
 
Няколко години по-късно, на 29 годишнината от управлението на Санатрук, апостол Вартоломей идва в Армения след няколкогодишни проповеди в Персия. Той убедил много свои последователи да приемат християнството, сред които била и сестрата на царя, а също и много аристократи. След заповед на цар Санутрак апостол Тадей приема мъченическа смърт в град Аребанос, който е разположен между езерата Ван и Урмия.
 
До нас е оцелял фрагмент от историческо съчинение, описващо мъченичеството на първите християни в Армения в края на 1 и началото на 2 век. Авторът се позовава на "Словото на Татиан" (2 век), което е било добре запознато с историята на апостолите и първите християнски проповедници. Според това писание, след мъченическата смърт на апостол Тадей неговите ученици начело с Хрюсий, бивш римски посланик, се установяват в изворите на река Ефрат, в дефилето Цахкеац. След възкачването на престола на цар Арташес тези първи арменски християни идват в царския дворец и започват да проповядват Евангелието.
   
След продължителни военни капмании на Изток, цар Арташес моли проповедниците отново да дойдат в двореца му и да продължат да беседват за Христос. В отсътствието на царя арменските християни покръстват някои алански придворни на царица Сатеник. Заради това те са осъдени на мъченическа смърт от синовете на царя. Покръстените алански князе напускат двореца и се заселват на склоновете на планината Джрабашх, където живеят в продължение на 44 години, след което по заповед на аланския цар приемат мъченическа смърт.
   
През 1 век за разпространението на християнства в Армения способстват редица външни и вътрешни фактори. Така например, в това време християнство получава широко разпространение в съседните на Армения страни: Кападокия, Осроени и Адиабене. Търговията, политическите и културни връзки с тези страни създават благоприятни условия за разпространението на християнството в Армения.
   
Освен това през 1-3 век Малка Армения е част от римската провинция Кападокия, и съвсем естествено християнството е могло да се разпространи чрез Малка Армения във Велика Армения.
   
Важна предпоставка за разпространението на християнството е съществуването в Армения на еврейски колонии. Както е известно, първите християнски проповедници обикновено започвали своята проповедническа дейност именно в тези места, в които се намирали еврейски общини. Така апостол Тадей, докато бил в Едеса, отседнал в дома на еврейския велможа Тубий. Еврейските общини съществували в главните градове на Армения: Тигранакерт, Арташат, Вагаршапат и др.
 
Тертулиан в книгата "Против юдеите", написана през 197 година посочва народите, приели християнството: парти, лидийци, фригийци, кападокийци и упоменава и арменците. Това свидетелство потвърждава и свети Августин († 430) в своето съчинение "Против манихеите".
 
В края на 2 и началото на 3 век християните в Армения са преследвани от царете Вагарш II (186-196), Хосров I (196-216) и техните приемници. Тези гонения описава епископ Кападокийски и Кесарийски Фирмилиан (230-268) в своята книга "История и гонения на Църквата".
 
Евсевий Кесарийски упоменава в писмо до Дионисий Александрийски "за покаяние към братята в Армения, където епископ е Меружан". Писмото се датира от 251-255 г. Така към средата на 3 век в Армения съществува организирана и призната от Вселенската Църква християнска община.
Уикипедия